За 10 г. членство в ЕС покупателната способност в България се

За 10 година участие в ЕС покупателната дарба в България се е доближила малко до европейските стандарти. Но мотив за оптимизъм няма - България би трябвало да се движи 5 пъти по-бързо от Европа, с цел да навакса изоставането.

Ако през 2007 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България, измерен през покупателната дарба на жителите, е съставлявал едвам 40% от междинната стойност за Европейски Съюз, то сега той се е повишил до към 50 на 100. Казано по различен метод - в случай че се запазят тези темпове на икономически напредък, ще мине още половин век, преди българите да стартират да получават против приходите си размера от артикули и услуги на средностатистическия европеец през днешния ден.

Може ли България да се движи по-бързо?
Редакцията предлага
Професор Гарабед Минасян от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките счита, че макар застаряването на популацията, емиграцията на младежи и неефективните институции българската стопанска система има капацитет за доста по-високи темпове на напредък от сегашните 2-3% годишно. „ Да се приказва за разцвет след половин век е доста тъжно. Икономистът Джон Кейнс го е споделил – в дълготраен проект всички ние ще сме мъртви и заради това би трябвало да ни интересуват най-много днешният и утрешният ден. Понастоящем страната продължава да е на последното място в Европейския съюз с 6300 евро Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Румъния, с която България имаше еднакъв старт при влизането в Общността, към този момент се е откъснала напред с 8100 евро. За да навакса изоставането, България би трябвало да поддържа икономически напредък от порядъка на 6-7 % годишно, на фона на повишаването на европейската стопанска система с 1,5% на годишна база. С други думи - на вяска крачка напред от страна на Европейски Съюз, България би трябвало да прави най-малко по пет. Но тя се движи прекомерно мудно и постепенно. Едва през 2014-2015 година успяхме да достигнем нивото на Брутният вътрешен продукт отпреди рецесията през 2009 година “, акцентира Минасян.

Икономистът Руслан Стефанов от софийския Център за проучване на демокрацията цитира данни на Министерството на финансите, съгласно които 10% от растежа на Брутният вътрешен продукт на България след 2007 се дължи на поддръжката от европейските фондове. „ Благодарение на нея и на свободното придвижване на хора, артикули и капитали в Общия пазар, българската стопанска система като цяло се развиваше по-успешно от стопанствата на множеството някогашни руски и югославски републики. Членството в Евросъюза смекчава последствията от най-тежките провали върху стопанската система и финансите на страната, какъвто да вземем за пример беше престъпният банкрут на КТБ. За разлика от банкрута на 46-те банки през Виденовата зима (1996-1997), когато множеството дребни инвеститори изгубиха парите си, с помощта на европейските правила за обезпечените депозити този път вложителите получиха парите си назад “, напомня Стефанов.

На " алено " без европейските помощи

Проф. Гарабед Минасян

Проф. Минасян вижда една от аргументите за прекомерно мудното доближаване с стопанските системи на Европейски Съюз в сметките по платежния баланс на страната. По негови калкулации, сред в интервала 2010-2014 година от България са изнесени към 8 милиарда евро български резидентен капитал. А единствено за девет месеца през 2016 година износът на капитали е достигнал 2 милиарда евро.

" Опасността, България да излезе на „ алено “, е напълно действителна при прекъсване на средствата от европейските фондове. Заедно с ограничавания приток на задгранични вложения и преводите на българите, работещи в чужбина, европейската взаимност държи българската стопанска система над водата “, твърди Минасян. Пак по негови планове, 3/4 от постъпващите в страната чисти финансови запаси от европейските фондове се изнасят в чужбина, откакто са били в началото въвлечени в оборотите на българската стопанска система. „ Така европейските пари пълнят джобовете на локалните вложители, които избират да ги изнесат зад граница. Големият въпрос тук е за какво тези вложители не желаят да вложат облагите в стопанската система на личната си страна “, споделя професорът от Българска академия на науките.

Руслан Стефанов се стопира на няколко други аргументи, като да вземем за пример това, че през последните 10 години. " Страната продължава да притегля основно с евтината си работна ръка и ниските налози. Няма разговор за методите за повишение на нивото на възнаграждение или за поощряване на нововъведенията (по този индикатор България заема 88-о място съгласно Световния стопански конгрес – б.а.). Периферни тематики са качеството на образованието и разноските за научно-изследователска активност ", напомня Стефанов. Той не крие разочарованието си от това, че вместо да ни занимават съществени тематики, като да вземем за пример отрицателните резултати от изгонването на компанията UBER, която плащаше на българските си сътрудници по 3000 лв. на месец, не престават опитите за възкресяване на искрено корупционни планове, като АЕЦ-Белене и " Южен поток “.

Руслан Стефанов

Неизползван капацитет

, сочи показателят на международната конкурентоспособност на гении, основан от швейцарския Институт за развиване на ръководството IMD. Според тази ранглиста, страната заема 88-о място по „ привличане на мозъци ”. А не е ли това, дружно със застаряването, половинчатите промени и калпавите институции, измежду главните аргументи за бавното стопяване на разликите с Европа?

Руслан Стефанов дава отговор по този начин: “Ако към икономическите резултати на България се прибавят и резултатите на най-малко един милион българи, които работят в стопанските системи на развития свят, посредством точно на участието в Европейския съюз картината ще бъде много по-оптимистична. Разбира са, сполучливите кариери на български лекари в Германия или Норвегия не способстват изключително за подобряването на опазването на здравето в България. Но дружно с това би трябвало да погледнем по какъв начин се вземат решение тези проблеми при съседите. В Румъния, да вземем за пример, по план на имигрирал от Палестина доктор бе основана една от най-ефективните системи за спешна помощ в Европейския съюз. Защо тогава не използваме уменията на идващите в България сирийски бежанци, някои от които са приключили тук висшето си обучение ", пита наблюдаващият.